понеделник, 10 април 2017 г.

Реализиране на проектна дейност „Април 1876“ в българско неделно училище в чужбина


Българските училища в чужбина са онзи особен тип образователни центрове, в които учениците отиват по желание, а не по задължение. Те са най-мощният инструмент за запазване на националната идентичност на българчетата, родени и живеещи зад граница.
Представеният педагогически опит на тема „Април 1876“  е разработен и приложен в Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона – Реус, Испания. Обхваща период от осем месеца на учебната 2015/2016 година:  от октомври 2015 до май 2016 г.
БНУ „Св. Седмочисленици“ съществува от 21 март 2010 година. Още в самото начало е въведена проектната дейност в работата с децата. И това продължава до ден днешен. През годините учениците реализират редица проекти в различни области, работата по които ги кара не само са търсят информация и да научават нови неща, но и да комуникират на български език – една от основите задачи на неделните школá.

Проектната дейност е планирана и реализирана съобразно условията за обучение в едно неделно училище. В БНУ „Св. Седмочисленици“ учениците учат само  в неделните дни. Ограниченото време на функциониране на училището и натоварената учебна програма са истинско предизвикателство както за учителя, така и за децата. 





РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЕКТНА ДЕЙНОСТ НА ТЕМА „АПРИЛ... por ilievadabova


Винаги трябва да се търсят методи и техники, които провокират интереса и любопитството на децата. Всички образователни дейности, различни от традиционните  уроци, учениците посрещат с голямо въодушевление. 

Целите на проект „Април 1876“ са:

·         задълбочаване и разширяване на знанията на учениците за събития, процеси и личност,  свързани с Априлското въстание;
·         възпитаване в родолюбие;
·         провокиране на  национална гордост от принадлежността на учениците към един велик народ, съхранил идентичността си през вековете.
В дейността си по планиране, организиране и осъществяване на всеки един елемент от проекта „Април 1876“, който обхваща цяла една учебна година, авторът на настоящата разработка се ръководи от две основни научни положения:
·         Теорията за множеството интелигентности на Хауърд Гарднър [2], и
·         Схващанията на  M.Nichols (по Иванов – 3) за най-добрите практики в
образованието, които трябва да отговарят, според автора, на шест критерия – индивидуализация, смислена интерактивност, споделен опит, гъвкав и ясен учебен дизайн, авторефлексия на обучаемия и качествена информация.
Личното отношение на автора към темата за възпитаването в патриотизъм се изразява в схващането, че това е продължителен процес, за чието реализиране са нужни последователност и време. Не е възможно с един учебен час и в един урок да се постигне тази цел. 
В съответствие с тези научни постановки и професионални  схващания се планираха, реализираха и представиха пред българската общност дейностите по проекта като практически всяка една сама по себе си е отделен проект.
През 2016 година се навършват 140 години от избухването на Априлското въстание. Това е годишнина, която не може да остане неотбелязана в едно българско училище. През същата година се навършват и 140 години от гибелта на Христо Ботев. В БНУ „Св. Седмочисленици“ цялата учебна 2015/2016 година минава под знака на тези  паметни събития. Внимателно планирани и изпълени с упоритост, хъс и  последователност, дейностите са представени пред родители и общественост.
Темата за Априлското въстание е много обширна и пред учителят стои предизвикателството да планира и организира оскъдните ресурси на неделното школо с цел да се усвоят възможно най-много знания и умения, да се предостави поле на децата да изявят своите дарби и да работят съобразно своите наклонности [2].
След задълбочено проучване на учебните програми по отделните предмети и спецификите на училището, учителят взе решение всички дейности през годината да са обединени в темата „Април 1876“. Внимателно се планираха отделните проекти, като дейностите  се концентрираха върху крайния продукт от ученическия труд. Вниманието на децата се насочи към живота и делото на две велики личности, взели участие в Априлското въстание – Райна Княгиня и Христо Ботев.
Осъществиха се шест по-малко проекта, които заедно образуват едно завършено цяло – годишен  проект „Април 1876“:
1/ Драматизация „Райна Княгиня“. Крайният продукт е театрална пиеса, спечелила Специалната награда в Театрален конкурс „Майка България“ в Торент , Испания; участници са ученици от 4, 5 и 10 клас; осъществени са междупредметни връзки с български език и литература, отечествена история, музика.
2/ Разучаване на стихове, посветени на България. Крайният продукт е рецитал „Българийо, родино мила“, класиран на I място в в Театрален конкурс „Майка България“ и удостоен със специална грамота – Торент, Испания;  участници са  ученици от 4,5,6,7 и 10 клас; осъществени са междупредметни връзки с български език и литература, отечествена история, музика.
3/ Български възрожденци в 100 магнита. Крайният продукт е карта на България с ликовете на наши възрожденци и представяне на доклади за живота и делото им; участници са ученици от 6,7 и 10 клас; осъществяват се междупредметни връзки с български език и литература, отечествена история, отечествена география, информационни и комуникационни технологии. Проектът е реализиран съвместно с госпожа Димитрина Симеонова Шопова, учител в БНУ „Св. Седмочисленции“.
4/ Проучване делото на отделни герои от Априлското въстание. Крайният продукт е индивидуален лапбук (информационна папка) за Христо Ботев, Райна Княгиня, Тодор Каблешков, Георги Бенковски; участници са учениците от 6 и 7 клас; осъществяват се междупредметни ръзки с български език и литература, отечествена история, отечествена география, изобразително изкуство, информационни и комуникационни технологии.
5/ Проучване живота и делото на Христо Ботев. Крайният продукт е диорама „По пътя на Ботев“; участници са учениците от 4 клас; осъществяват се междупредметни връзки с български език и литература, отечествена история, отечествена география, изобразително изкуство.
6/ Запознаване с жизнения и революционен път на участници в Априлското въстание. Крайният продукт е книжка „Април 1876“; участват учениците от 6 и  7 клас; осъщеествяват се междупредметни връзки с български език и литература, отечествена история, отечествена география, информационни и комуникационни технологии.
Всеки един от отделните проекти беше прецизно разработен съобразно използваната през годините технология [4, 6, 9].

Подготвителен етап:
  •   Запознаване на учениците и родителите с целите и задачите на проекта.
  •   Разпределение на екипите и дейностите в тях.
  •   Съставяне на библиографски списък с източници, подходящи за възрастта на децата.

Оперативен етап
  • Определяне на екипните дейности.
  • Работа в екипите по проучване и систематизиране на информацията.
  • Изготвяне на презентационните материали.
  • Изработване на писмен материал за всяка екипна дейност.

Продуктивен етап
  • Събиране на готовите материали.
  •  Изработване на краен продукт.
  • Изготвяне на клипове, в който се представят ученическите дейности.

Заключителен етап
  •   Представяне на готовите продукти пред родителите и пред българската общност; участие в конкурси.
  •   Попълване на анкетна карта от учениците.

  •  Обработване, систематизиране и анализиране на получените резултати от анкетите.
  •   Извеждане  на изводи за дейността по проекта, равнището на постигане на заложените цели и по-нататъшната работа на учителя в това направление.
  •  Награждаване на децата, положили труд при разработване на проектните дейности, с грамоти в края на учебната година.
          Пиесата  „Райна Княгиня“  по Атанас Цанков е най-голямата драматизация, която са правили децата в училището.  За тях това е истинско предизвикателство – те участват в подобни представления само в неделното училище и целият им опит в това направление се гради в българското школó. Преди началото на репетициите текстът на пиесата е разгледан много внимателно и са изяснени всички исторически моменти в него.
Дейностите, свързани с презентирането на рецитал „Българийо, родино мила“ са в тясна връзка с обучението по български език и литература. При изпълнението и тази задача неделното училище е тази институция, която дава знания и умения в друга посока и допълва наученото в седмичното училище.
„Български възрожденци в 100 магнита“ е дейност, която се развива едновременно в няколко десетки училища в България. През учебната 2015/2016 г. и БНУ „Св. Седмочисленици“ се присъединява към нея. Като част от това голямо начинание е и дейността, свързана с участниците в  Априлското въстание.  Децата търсят информация за възрожденците, обработва я и я поднасят пред съчениците си и родителите. Учителят изготвя образите на бележитите българи върху магнитна хартия и по време на презентирането те се закрепват върху магнитна дъска, която остава пред погледа на децата през цялата година.
Работата с лапбук [9] е много интересна за учениците. При изработването на интерактивната папка те не само търсят информация и я обработват, но проявяват и своята креативност и сръчност. Презентирането на готовите изделя е направено по време на тържеството за Деня на народните будители (заедно с „Български възрожденци в 100 магнита“) пред родителската общност и гост доктор Николай  Вуков. Информационните папки остават в училищната бибиотека на разположение на всички деца.
Изработването на диорама е любимо занимание на по-малките ученици. В 4 клас  в час по човекът и обществото при изучаване на тема „Априлско въстание“ децата за запознават с живота и дейносттта на Христо Ботев. Основните моменти от жизнения път на революционера се представят с диорами върху историческата карта на въстанието. Идеята и рисунките са почерпени от чудесното помагало на Ц. Каснакова-Иванова и Д. Белчев „Занимателна история на България“ [7].
Запознаването с жизнения и революционен път на участници в Априлското въстание, за които не са изготвяни продукти в предишните занятия, се извършва в края на учебната година. Децата проучват литературни източници от училищната бибиотека и интернет и на основата на изготвените доклади, оформят книжка „Април 1876“.
Популяризирането на   проектите  и плодовете на ученическия труд се извършват по няколко начина:
  • ·                    В сайт  Българско училище в чужбина  [1] и  Образователен блог [9], които се посещават не само от учители от неделните училища, а и от много преподаватели от България;
  • ·                    Записи на драматизацията „Райна Княгиня“ и рецитала „Българийо, родино мила“ са участници в театрален конкурс „Майка България“ в Торент,  Испания и са класирани на призови места;
  • ·                    Видео записи на драматизацията „Райна Княгиня“ и рецитала „Българийо, родино мила“ са качени в канала на БНУ „Св. Седмочисленици“ в Youtube [11] и могат да се гледат от всеки;
  • ·                    Драматизацията „Райна Княгиня“ и рецитала „Българийо, родино мила“   са представени пред българската общност в Реус по време на тържеството, посветено на  3-ти март;
  • ·                    Индивидуалните информационни папки (лапбук) са представени по време на тържеството за Деня  на народните будители в присъствието на родителите на децата и на д-р Н. Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН;
  • ·                    Докладите и магнитните изображения на възрожденците (сред които и участници в Априлското въстание) са презентирани по време на тържеството за Деня  на народните будители в присъствието на родителите на децата и на д-р Н. Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН;
  • ·                    Диорамите „По пътя на Ботев“ са  презентирани в сайта на БНУ „Свети Седмочисленици“[12] и в сайт  „Българско училище в чужбина“  [1];
  • ·                    Книжката „Април 1876“ е показана на изложба в крайгодишното тържество пред родителите и българската общност.

Резултатите от тази дейност, продължила една цяла учебна година се открояват особено ясно в постиженията на учениците в учебния процес и в повишаване равнището на успеваемост, които са обект на отделно педагогическо изследване.
Интересни са получените резултати от анализирането на анкета, направена от учениците в края на месец май 2016 г., с която се цели определяне отношението на децата към дейността и оценката, която те поставят на себе си и на другите участници в проектите.
В проучването участват 22 ученици от 4, 5, 6, 7 и 10 клас.
Огромната част от учениците харесват този начин на работа. Единственото дете, които е отбелязало, че не го харесва (анкетата е анонимна) е записало на листа „Много е хубаво, но мама все иска да съм пръв и затова не ми харесва.“ Заслужава си да се замислим – и родители, и учители какви са изискванията ни към децата и дали винаги трябва да желаем максимални резултати от тях. В нашият случай родителската амбиция вреди на развитието на детето. И вместо да се изпишат вежди, се вадят очи. Това се проследява в цялата анкетна карта на този ученик – че е момче се разбира от свободния текст, който детето е написало. Намираме проблемът за много сериозен и планираме едно по-задълбочено изследване на темата.
У учениците е развито умението да търсят и да намират нужната информация. Висок е делът на тези, които се справят без проблем със задачата – 68%. Неотменен помощник в това начинание е българската библиотека – единствена в Каталуния,  която се помещава в сградата на училището; винаги, когато имат нужда, децата намират нужната книга. Трябва да се задълбочат заниманията с тези деца, които не успяват все още да търсят и да намират информация – умение, което ще е нужно през целия им живот.
Личната преценка за справянето с проектните дейности е обект на изследване на трети въпрос от анкетната карта. Болшинството деца смятат, че са се справили лесно със задачите. Но един немалък дял – 32% намират, че са се справили трудно. В разговор децата споделят, че най много са се тревожили за представянето си в драматизацията и в рецитала. Проблем тук е много малката практика, която учениците имат в представяне пред публика – дейност, която не се практикува особено често в училищата в Испания.
Децата оценяват много високо работата си по проекта. Прави впечатление, че само едно дете дава на себе си оценка 6 (приблизително 4 в българската оценъчна скáла). Тук трябва да подчертаем, че самооценката на учениците съвпада с оценката на учителя.
Всички деца категорично отчитат, че са научили нови неща от работата си по проекта.
Нагласата за участие в следващи проектни дейности е положителна.

Литература:
1.                  Българско училище в чужбина http://ilieva-dabova.weebly.com/
2.                  Гарднър, Х. Множеството интелигентности., С., 2014
3.                  Иванов, Ив. Добри практики в образованието. //Годишник на ШУ „Еп. Константин Преславски“, том ХVI D. Педагогически факултет. – Ш., 2012
4.                  Илиева-Дъбова, Ил. Т. Европейски замъци – Баба Вида и Миравет. Сп.Образование и технологии, 3/2012 
5.                  Илиева-Дъбова, Ил. Т. Мотивация за активна учебна дейност  чрез участие в училищен проект „Чантата на изследователя“. Сб. М о т и в а ц и я   и ин т е р е с и   к ъ м   у ч е н е т о, Пета международна научнопрактическа конференция, Русе, 2015  
6.                  Илиева-Дъбова, Ил. Училищен проект „Голямата базилика в Плиска“. http://ilieva-dabova.blogspot.com.es/2015/11/blog-post.html
7.                  Каснакова-Иванова, , Ц., Белчев, Д., Занимателна история на България., П, 1994
8.                  Манова, М.  Модел за работа по проект http://www.diuu.bg/ispisanie/broi20/20kt/20kt1.pdf
9.                  Образователен блог http://ilieva-dabova.blogspot.com.es
10.               Стефанова, М. Описание на добра педагогическа практика http://www.diuu.bg/ispisanie/broi18/18kt/18kt1.htm
11.               https://www.youtube.com/user/escuelabulgara
12.               http://escuelabulgara.weebly.com/


Забележка:  Материалът участва в III-ти международен форум на тема: „Класика и иновации в педагогическата практика” Асеновград 10-11 април 2017 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар