Българските училища в чужбина са онзи
особен тип образователни центрове, в които учениците отиват по желание, а не по
задължение. Те са най-мощният инструмент за запазване на националната
идентичност на българчетата, родени и живеещи зад граница.
Представеният педагогически опит на тема
„Април 1876“ е разработен и приложен в
Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона – Реус, Испания.
Обхваща период от осем месеца на учебната 2015/2016 година: от октомври 2015 до май 2016 г.
БНУ „Св. Седмочисленици“ съществува от
21 март 2010 година. Още в самото начало е въведена проектната дейност в
работата с децата. И това продължава до ден днешен. През годините учениците
реализират редица проекти в различни области, работата по които ги кара не само
са търсят информация и да научават нови неща, но и да комуникират на български
език – една от основите задачи на неделните школá.
Проектната дейност е планирана и
реализирана съобразно условията за обучение в едно неделно училище. В БНУ „Св.
Седмочисленици“ учениците учат само в
неделните дни. Ограниченото време на функциониране на училището и натоварената
учебна програма са истинско предизвикателство както за учителя, така и за
децата.
Винаги трябва да се търсят методи и
техники, които провокират интереса и любопитството на децата. Всички
образователни дейности, различни от традиционните уроци, учениците посрещат с голямо
въодушевление.
Целите на проект „Април 1876“ са:
·
задълбочаване
и разширяване на знанията на учениците за събития, процеси и личност, свързани с Априлското въстание;
·
възпитаване
в родолюбие;
·
провокиране
на национална гордост от принадлежността
на учениците към един велик народ, съхранил идентичността си през вековете.
В дейността си по планиране,
организиране и осъществяване на всеки един елемент от проекта „Април 1876“,
който обхваща цяла една учебна година, авторът на настоящата разработка се
ръководи от две основни научни положения:
·
Теорията
за множеството интелигентности на Хауърд Гарднър [2],
и
·
Схващанията
на M.Nichols (по Иванов – 3) за най-добрите
практики в
образованието, които трябва да отговарят, според
автора, на шест критерия – индивидуализация, смислена интерактивност, споделен
опит, гъвкав и ясен учебен дизайн, авторефлексия на обучаемия и
качествена информация.
Личното отношение на автора към темата за възпитаването в патриотизъм
се изразява в схващането, че това е продължителен процес, за чието реализиране
са нужни последователност и време. Не е възможно с един учебен час и в един
урок да се постигне тази цел.
В съответствие с тези научни постановки и професионални схващания се планираха, реализираха и
представиха пред българската общност дейностите по проекта като практически
всяка една сама по себе си е отделен проект.
През 2016 година се навършват 140 години
от избухването на Априлското въстание. Това е годишнина, която не може да
остане неотбелязана в едно българско училище. През същата година се навършват и
140 години от гибелта на Христо Ботев. В БНУ „Св. Седмочисленици“ цялата учебна
2015/2016 година минава под знака на тези
паметни събития. Внимателно планирани и изпълени с упоритост, хъс и последователност, дейностите са представени
пред родители и общественост.
Темата за Априлското въстание е много
обширна и пред учителят стои предизвикателството да планира и организира
оскъдните ресурси на неделното школо с цел да се усвоят възможно най-много
знания и умения, да се предостави поле на децата да изявят своите дарби и да
работят съобразно своите наклонности [2].
След задълбочено проучване на учебните
програми по отделните предмети и спецификите на училището, учителят взе решение
всички дейности през годината да са обединени в темата „Април 1876“. Внимателно
се планираха отделните проекти, като дейностите
се концентрираха върху крайния продукт от ученическия труд. Вниманието
на децата се насочи към живота и делото на две велики личности, взели участие в
Априлското въстание – Райна Княгиня и Христо Ботев.
Осъществиха се шест по-малко проекта,
които заедно образуват едно завършено цяло – годишен проект „Април 1876“:
1/ Драматизация
„Райна Княгиня“. Крайният продукт е театрална пиеса, спечелила Специалната
награда в Театрален конкурс „Майка България“ в Торент , Испания; участници са
ученици от 4, 5 и 10 клас; осъществени са междупредметни връзки с български
език и литература, отечествена история, музика.
2/
Разучаване на стихове, посветени на България. Крайният продукт е рецитал
„Българийо, родино мила“, класиран на I място в в Театрален конкурс „Майка
България“ и удостоен със специална грамота – Торент, Испания; участници са
ученици от 4,5,6,7 и 10 клас; осъществени са междупредметни връзки с български
език и литература, отечествена история, музика.
3/
Български възрожденци в 100 магнита. Крайният продукт е карта на България с
ликовете на наши възрожденци и представяне на доклади за живота и делото им;
участници са ученици от 6,7 и 10 клас; осъществяват се междупредметни връзки с
български език и литература, отечествена история, отечествена география,
информационни и комуникационни технологии. Проектът е реализиран съвместно с
госпожа Димитрина Симеонова Шопова, учител в БНУ „Св. Седмочисленции“.
4/
Проучване делото на отделни герои от Априлското въстание. Крайният продукт е
индивидуален лапбук (информационна папка) за Христо Ботев, Райна Княгиня, Тодор
Каблешков, Георги Бенковски; участници са учениците от 6 и 7 клас; осъществяват
се междупредметни ръзки с български език и литература, отечествена история,
отечествена география, изобразително изкуство, информационни и комуникационни
технологии.
5/
Проучване живота и делото на Христо Ботев. Крайният продукт е диорама „По пътя
на Ботев“; участници са учениците от 4 клас; осъществяват се междупредметни връзки
с български език и литература, отечествена история, отечествена география,
изобразително изкуство.
6/
Запознаване с жизнения и революционен път на участници в Априлското въстание.
Крайният продукт е книжка „Април 1876“; участват учениците от 6 и 7 клас; осъщеествяват се междупредметни
връзки с български език и литература, отечествена история, отечествена
география, информационни и комуникационни технологии.
Всеки един от отделните проекти беше
прецизно разработен съобразно използваната през годините технология [4,
6, 9].
Подготвителен
етап:
- Запознаване на учениците и родителите с целите и задачите на проекта.
- Разпределение на екипите и дейностите в тях.
- Съставяне на библиографски списък с източници, подходящи за възрастта на децата.
Оперативен
етап
- Определяне на екипните дейности.
- Работа в екипите по проучване и систематизиране на информацията.
- Изготвяне на презентационните материали.
- Изработване на писмен материал за всяка екипна дейност.
Продуктивен етап
- Събиране на готовите материали.
- Изработване на краен продукт.
- Изготвяне на клипове, в който се представят ученическите дейности.
Заключителен
етап
- Представяне на готовите продукти пред родителите и пред българската общност; участие в конкурси.
- Попълване на анкетна карта от учениците.
- Обработване, систематизиране и анализиране на получените резултати от анкетите.
- Извеждане на изводи за дейността по проекта, равнището на постигане на заложените цели и по-нататъшната работа на учителя в това направление.
- Награждаване на децата, положили труд при разработване на проектните дейности, с грамоти в края на учебната година.
Дейностите,
свързани с презентирането на рецитал „Българийо, родино мила“ са в тясна връзка
с обучението по български език и литература. При изпълнението и тази задача
неделното училище е тази институция, която дава знания и умения в друга посока
и допълва наученото в седмичното училище.
„Български
възрожденци в 100 магнита“ е дейност, която се развива едновременно в няколко
десетки училища в България. През учебната 2015/2016 г. и БНУ „Св.
Седмочисленици“ се присъединява към нея. Като част от това голямо начинание е и
дейността, свързана с участниците в Априлското
въстание. Децата търсят информация за
възрожденците, обработва я и я поднасят пред съчениците си и родителите.
Учителят изготвя образите на бележитите българи върху магнитна хартия и по
време на презентирането те се закрепват върху магнитна дъска, която остава пред
погледа на децата през цялата година.
Работата с
лапбук [9] е много
интересна за учениците. При изработването на интерактивната папка те не само
търсят информация и я обработват, но проявяват и своята креативност и сръчност.
Презентирането на готовите изделя е направено по време на тържеството за Деня
на народните будители (заедно с „Български възрожденци в 100 магнита“) пред
родителската общност и гост доктор Николай
Вуков. Информационните папки остават в училищната бибиотека на
разположение на всички деца.
Изработването на
диорама е любимо занимание на по-малките ученици. В 4 клас в час по човекът и обществото при изучаване
на тема „Априлско въстание“ децата за запознават с живота и дейносттта на
Христо Ботев. Основните моменти от жизнения път на революционера се представят
с диорами върху историческата карта на въстанието. Идеята и рисунките са
почерпени от чудесното помагало на Ц. Каснакова-Иванова и Д. Белчев
„Занимателна история на България“ [7].
Запознаването с
жизнения и революционен път на участници в Априлското въстание, за които не са
изготвяни продукти в предишните занятия, се извършва в края на учебната година.
Децата проучват литературни източници от училищната бибиотека и интернет и на
основата на изготвените доклади, оформят книжка „Април 1876“.
Популяризирането на
проектите и плодовете на
ученическия труд се извършват по няколко начина:
- · В сайт Българско училище в чужбина [1] и Образователен блог [9], които се посещават не само от учители от неделните училища, а и от много преподаватели от България;
- · Записи на драматизацията „Райна Княгиня“ и рецитала „Българийо, родино мила“ са участници в театрален конкурс „Майка България“ в Торент, Испания и са класирани на призови места;
- · Видео записи на драматизацията „Райна Княгиня“ и рецитала „Българийо, родино мила“ са качени в канала на БНУ „Св. Седмочисленици“ в Youtube [11] и могат да се гледат от всеки;
- · Драматизацията „Райна Княгиня“ и рецитала „Българийо, родино мила“ са представени пред българската общност в Реус по време на тържеството, посветено на 3-ти март;
- · Индивидуалните информационни папки (лапбук) са представени по време на тържеството за Деня на народните будители в присъствието на родителите на децата и на д-р Н. Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН;
- · Докладите и магнитните изображения на възрожденците (сред които и участници в Априлското въстание) са презентирани по време на тържеството за Деня на народните будители в присъствието на родителите на децата и на д-р Н. Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН;
- · Диорамите „По пътя на Ботев“ са презентирани в сайта на БНУ „Свети Седмочисленици“[12] и в сайт „Българско училище в чужбина“ [1];
- · Книжката „Април 1876“ е показана на изложба в крайгодишното тържество пред родителите и българската общност.
Резултатите от тази дейност, продължила
една цяла учебна година се открояват особено ясно в постиженията на учениците в
учебния процес и в повишаване равнището на успеваемост, които са обект на
отделно педагогическо изследване.
Интересни са получените резултати от
анализирането на анкета, направена от учениците в края на месец май 2016 г., с
която се цели определяне отношението на децата към дейността и оценката, която
те поставят на себе си и на другите участници в проектите.
В проучването участват 22 ученици от 4, 5, 6, 7
и 10 клас.
Огромната част от учениците харесват
този начин на работа. Единственото дете, които е отбелязало, че не го харесва
(анкетата е анонимна) е записало на листа „Много е хубаво, но мама все иска да
съм пръв и затова не ми харесва.“ Заслужава си да се замислим – и родители, и
учители какви са изискванията ни към децата и дали винаги трябва да желаем
максимални резултати от тях. В нашият случай родителската амбиция вреди на
развитието на детето. И вместо да се изпишат вежди, се вадят очи. Това се
проследява в цялата анкетна карта на този ученик – че е момче се разбира от
свободния текст, който детето е написало. Намираме проблемът за много сериозен
и планираме едно по-задълбочено изследване на темата.
У учениците е
развито
умението да търсят и да намират нужната информация. Висок е делът на тези,
които се справят без проблем със задачата – 68%. Неотменен помощник в това
начинание е българската библиотека – единствена в Каталуния, която се помещава в сградата на училището;
винаги, когато имат нужда, децата намират нужната книга. Трябва да се
задълбочат заниманията с тези деца, които не успяват все още да търсят и да
намират информация – умение, което ще е нужно през целия им живот.
Личната преценка за справянето с
проектните дейности е обект на изследване на трети въпрос от анкетната карта.
Болшинството деца смятат, че са се справили лесно със задачите. Но един немалък
дял – 32% намират, че са се справили трудно. В разговор децата споделят, че най
много са се тревожили за представянето си в драматизацията и в рецитала.
Проблем тук е много малката практика, която учениците имат в представяне пред
публика – дейност, която не се практикува особено често в училищата в Испания.
Децата оценяват много високо работата си
по проекта. Прави впечатление, че само едно дете дава на себе си оценка 6
(приблизително 4 в българската оценъчна скáла). Тук трябва да подчертаем, че
самооценката на учениците съвпада с оценката на учителя.
Всички деца категорично отчитат, че са
научили нови неща от работата си по проекта.
Нагласата за участие в следващи проектни
дейности е положителна.
Литература:
1.
Българско
училище в чужбина http://ilieva-dabova.weebly.com/
2.
Гарднър,
Х. Множеството интелигентности., С., 2014
3.
Иванов,
Ив. Добри практики в образованието. //Годишник на ШУ „Еп. Константин
Преславски“, том ХVI D. Педагогически факултет. – Ш., 2012
4.
Илиева-Дъбова,
Ил. Т. Европейски замъци – Баба Вида и Миравет. Сп.Образование и технологии,
3/2012
5.
Илиева-Дъбова,
Ил. Т. Мотивация за активна учебна дейност
чрез участие в училищен проект „Чантата на изследователя“. Сб. М о т и в
а ц и я и ин т е р е с и к ъ м
у ч е н е т о, Пета международна научнопрактическа конференция, Русе,
2015
6.
Илиева-Дъбова,
Ил. Училищен проект „Голямата базилика в Плиска“. http://ilieva-dabova.blogspot.com.es/2015/11/blog-post.html
7.
Каснакова-Иванова,
, Ц., Белчев, Д., Занимателна история на България., П, 1994
8.
Манова, М. Модел за работа по проект http://www.diuu.bg/ispisanie/broi20/20kt/20kt1.pdf
9.
Образователен
блог http://ilieva-dabova.blogspot.com.es
10.
Стефанова,
М. Описание на добра педагогическа практика http://www.diuu.bg/ispisanie/broi18/18kt/18kt1.htm
Забележка: Материалът участва в III-ти международен
форум на тема: „Класика и иновации в педагогическата практика” Асеновград 10-11 април 2017 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар